Feb 8, 2012, 11:08 PM

Бесен акварел

  Poetry
563 0 0

На небцето ми заседнаха
безброй вулгарни думи.
Ще ги плюя до припадък,
бесовете си ще лея,
за вас,
на вас, лъжливи твари,
лицата ви със кикот ще отвея.

Изтръпнаха устите ви
от недостигнатите летви,
тичайки зад мен,
уж гърба да пазите,
кръщавахте ме с
кухите си клетви...

Нищо! И това ще надживея,
повече за вашите души жалея,
че е трудно мъртъв в
гроба си да мръдне,
за прошка да помоли, щом се съмне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© А Д All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...