Ти бе моят живот,

ти бе радост и любов,

нежни думи и ласки топло

мили прегръдки и шумни вопли.

Не  се получи между нас,

опитахме, но може би отмина нашия час,

може би ще бъдем някога двама,

може би ще имаме нашата любов голяма...

Сега,да не те търся ме молиш,

за отминали събития с мен спориш

да ме накараш да заплача, се опитваш

и ми казваш, че не искаш нищо вече да изпитваш.

Като нож режат думите зли,

пронизват ръждиво, като остри бодли,

но ти знай, че не се отказвам,

дори, че те обичам да спра да ти казвам,

ще продължа от себе си да те предпазваме

и се надявам един ден да мога да те заприказва...

А.А.