5 дек. 2018 г., 02:46

Беше

801 0 0

Ти бе моят живот,

ти бе радост и любов,

нежни думи и ласки топло

мили прегръдки и шумни вопли.

 

Не  се получи между нас,

опитахме, но може би отмина нашия час,

може би ще бъдем някога двама,

може би ще имаме нашата любов голяма...

 

Сега,да не те търся ме молиш,

за отминали събития с мен спориш

да ме накараш да заплача, се опитваш

и ми казваш, че не искаш нищо вече да изпитваш.

 

Като нож режат думите зли,

пронизват ръждиво, като остри бодли,

но ти знай, че не се отказвам,

дори, че те обичам да спра да ти казвам,

ще продължа от себе си да те предпазваме

и се надявам един ден да мога да те заприказва...

 

А.А.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александрина Балчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...