Когато слънцето се скрива
и мракът светлината покрива,
излизам на пътя по здрач,
аз съм Бесният ездач.
Яздя стоманена машина,
досега такава невиждана.
Двигателят е свръхмощен,
ръмжи като тигър нощем.
Бърз като светкавица преминавам,
асфалта напукан след мен оставям.
На шосето съм неудържим
и противник непреодолим.
Газта давам я докрай,
изпреварвам аз безкрай,
обезсърчавам всеки преследвач,
защото аз съм Бесният ездач.
За мен няма ограничение на скоростта.
На каската ми изобразена е Смъртта,
с форма е особена и неповторима
и никой не знае какво под нея има.
Всеки, който със мен е решил
да се състезава, е сгрешил.
Всички до един аз съм победил
и костите им на пътя оставил.
Когато слънцето се скрива
и мракът светлината покрива,
излизам на пътя по здрач,
аз съм Бесният ездач.
май 2013
© Виталий Георгиев Todos los derechos reservados