Jun 2, 2013, 12:25 PM

Бесният ездач 

  Poetry » Other
706 0 0

Когато слънцето се скрива

и мракът светлината покрива,

излизам на пътя по здрач,

аз съм Бесният ездач.

 

Яздя стоманена машина,

досега такава невиждана.

Двигателят е свръхмощен,

ръмжи като тигър нощем.

 

Бърз като светкавица преминавам,

асфалта напукан след мен оставям.

На шосето съм неудържим

и противник непреодолим.

 

Газта давам я докрай,

изпреварвам аз безкрай,

обезсърчавам всеки преследвач,

защото аз съм Бесният ездач.

 

За мен няма ограничение на скоростта.

На каската ми изобразена е Смъртта,

с форма е особена и неповторима

и никой не знае какво под нея има.

 

Всеки, който със мен е решил

да се състезава, е сгрешил.

Всички до един аз съм победил

и костите им на пътя оставил.

 

Когато слънцето се скрива

и мракът светлината покрива,

излизам на пътя по здрач,

аз съм Бесният ездач.

 

 

май 2013

© Виталий Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??