24 ene 2007, 1:31

БЕЗ ЧУВСТВО

  Poesía
922 0 19

На всеки спомен ще изтрия името,
(чашата без дъно не е чаша).
Ще ги оставя там, където зимата
ще ги прегърне и ще ги издуха вятъра.
Ще погаля после нежно клоните
на най-искрените си и чувствени надежди.
Ще ги събарям, а след това отломките
ще изхвърлям без да ги поглеждам.
Сърцето си ще възродя от всичкото
и ще

запаля в него мъничка искра,
но какво сърце ще е, щом в него няма нищо,
все едно сълза без чувство, тя не е сълза!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...