БЕЗ ЧУВСТВО
На всеки спомен ще изтрия името,
(чашата без дъно не е чаша).
Ще ги оставя там, където зимата
ще ги прегърне и ще ги издуха вятъра.
Ще погаля после нежно клоните
на най-искрените си и чувствени надежди.
Ще ги събарям, а след това отломките
ще изхвърлям без да ги поглеждам.
Сърцето си ще възродя от всичкото
и ще
но какво сърце ще е, щом в него няма нищо,
все едно сълза без чувство, тя не е сълза!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
