3 oct 2021, 0:23

Без да спра

  Poesía
551 0 2

Ще идват зимите и ще си отиват,

ще разцъфват пролети отново, 
ще отлитат птиците и пак ще се отбиват, 
само да те забравя, не ще мога. 
Ще препускат годините, 
ще се сменят сезони, 
ще си спомням очите ти
и с вятъра обич ще гоня. 
Ще побелеят косите ми, 
ще повехне кожата млада, 
ще останат вечни мечтите ми
и душата, която те страда. 
Ще се прелистват календарите, 
ще се нижат дните от тях
и ще разкажа навярно на младите
как да обичам, така и не спрях. 

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...