8 feb 2012, 0:32

Без Дом

  Poesía
1K 0 1

                                         Без Дом

 

 

Здравей! Не съм те виждал от отдавна и ми липсваш, знаеш ли това?

Здравей! Защо така забягна и не искаш да се върнеш у дома?

Не плачи, всичко се оправя - последно сбогом, пълна тишина…

И тази болка по пътя се забравя… нямаш ти никаква вина.

 

Върви... за мен е вече много късно  и смисъл няма в света,

когато цветето е вече мръсно и не намирам в нищо красота!

Върви, че времето не чака никой, и теб дори с разплакано лице.

Върви, домът за теб е вече нищо - далечен спомен на пораснало дете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юнеско Чомски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко познато звучи... донякъде. Домът винаги ще остане онова любимо място, при което жадуваш да отидеш всеки път, когато ти е тежко! "Пораснало дете" - не забравяй "бащината стряха"! Хубава вечер Иван!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...