Без Дом
Без Дом
Здравей! Не съм те виждал от отдавна и ми липсваш, знаеш ли това?
Здравей! Защо така забягна и не искаш да се върнеш у дома?
Не плачи, всичко се оправя - последно сбогом, пълна тишина…
И тази болка по пътя се забравя… нямаш ти никаква вина.
Върви... за мен е вече много късно и смисъл няма в света,
когато цветето е вече мръсно и не намирам в нищо красота!
Върви, че времето не чака никой, и теб дори с разплакано лице.
Върви, домът за теб е вече нищо - далечен спомен на пораснало дете.
© Юнеско Чомски All rights reserved.
