Без думи

20 ago 2013, 21:18

Poesía » De amor

543 0 1

Аз мога да остана в този миг,

във който глътвам дъх от вечност,

а нощта да бъде само вик -

на слънцето, което е далечно...

Ти може да си просто тяло, храм,

ти може по-дълбоко да ме искаш,

но ти коя си - аз това не знам,

за себе си - не мога и да мисля...!

Прегръдката е вакуум, а те чувствам

толкова близка - сякаш си във мен,

в мига, преди ръцете да те пуснат

скъсява се животът ми със ден!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.