Без думи
Аз мога да остана в този миг,
във който глътвам дъх от вечност,
а нощта да бъде само вик -
на слънцето, което е далечно...
Ти може да си просто тяло, храм,
ти може по-дълбоко да ме искаш,
но ти коя си - аз това не знам,
за себе си - не мога и да мисля...!
Прегръдката е вакуум, а те чувствам
толкова близка - сякаш си във мен,
в мига, преди ръцете да те пуснат
скъсява се животът ми със ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маломир Стръков Всички права запазени
