21 dic 2010, 13:57

Без епилог 

  Poesía
1343 0 30

 

 

ръцете ù завършват в книга

и пръстите ù

страници разлиствам бавно

 

аз знам че си отива

 

 

 

© Идеми Дойдеми Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ще им сложим батут бе, джак

    а докато се подмятат - ще разлистваме бавно някоя бутилка вино

    така виждам нещата, всички неща - чудесен повод да отвориш бутилка вино...
  • Да, това е по-хубаво.
  • Благодаря, Ласка :}

    и за заигравката също :}
  • чезнещо
    но не съвсем

    хубава миниатюра
  • Харесах,много!
  • радвам се, че намина, Регина, благодаря

  • не й давам да си отива...
  • хм, благодаря и за тази гледна точка

    но, честно казано, не разбирам как, при условие, че е написано - обектът е външен на говорещото лице (не е той), възприемате текста като интровертен (че обектът е говорещото лице)...

    ей затова е гот да се оставят коментари - текстът почва да звучи различно, много различно, и за самия автор

    и това е ужасно забавно и интересно приключение!

    Пропуснах - благодаря!
  • Малко по малко ще почват да ти се изясняват някои неща!
  • Я! аз си мислех, че е твърде буквално ... пък то какво излезе да е...

    е, за тази гледна точка, твоята, и през ум не ми е минавало...

    честно казано има си логиката, малко сложни връзки, но може да бъде оправдано, което казваш

    благодаря за новата гледна точка
  • Да не би да искаш да кажеш, че "завършва" (деятелността, доколкото я има) в измисления недействителен свят на "книга", който(свят) се връща в нея, която си и ти ("разлиствам"- в първо лице)!?... А, иначе, цялата тази конфигурация, взаимоотношение, "си отиват" във времето, което тече и отминава?
  • "Някак обичам да зная", че съм те зарадвала!

  • хей, бети! )))

    Радвам се, че си била тук !! Някак обичам да зная, че си го направила
  • ... тъга е!

    Хубави думи, Идеми!
  • да, още се смея...
    въпреки че....мисля този си текст за един от най-тъжните, които съм имала
    може би най-тъжният

    въпрос на рецепция?...
  • Я виж как се ухилИ след моя коментар!
  • На малки дози ти наистина можеш да забавляваш

  • Свидетели сме на произведение, резултат на буквално сливане на субекта с действителността и "изтегляне" от това сливане на някакви нецялостни и незавършени мисловни нишки!... В действителност, на авторката би трябвало да се гледа повече като на художничка, графичка(!?)... Не случайно има графики в предишните и произведения!
  • Тема за есе.
    Поздрави!
  • тебе мн те харесвам
  • Всъщност "Без епилог" е много интересно произведение...
    Бих могла да му напиша обстоен анализ, когато съм в съответното настроение.
  • Донко рими иска!Ха-ха-ха!
    Дошла съм.
  • Благодаря ти, Седем
  • Много ми харесва!
    "Право пред себе си не можеш да отидеш много далеч"/Екзюпери
  • аха....нали?!

    а, забеляза ли как се движи фабулата?
  • Изключително забавно, четох го с голямо настървение! Невероятно зрелище, невероятно приключение, невероятни рими, невероятен ритъм, не можах да се отделя от компютъра, а накрая останах да вися застинал пред него!!!!! С две думи - нямам думи!!! Хахахаххахахахахахахаххахахахахахахаххахахахаха!!!!!
  • Изключително плътно, живо и топло писане... за мен
  • как успя да пишеш след себе си?
  • нИдей тъй беее...те хем ти дават възможност да си го кажеш, хем да не го покажеш... и ти спестяват лигавенето на "ойларипащи старчоци"

    не било важно какво казваш, а какво криеш - една от четирите истини в театъра.... мисля и поезията
  • ааа пробвай се - ни нам ))0 тук веке скита един, нещо протестира и опитва варианти да изрази възмутата си ... ако искаш пробвай по неговия път, ако речеш - твой си... ама по мое мнение - ще иде не в девета глуха, ами си е направо дерайлирала комозиция...
Propuestas
: ??:??