24 jul 2006, 10:48

без име

  Poesía
787 0 1
Смехът е параван на болката,
усмивката ми е отравящо мълчание,
във погледа ми и държанието-перверзия,
фасадата на възмущение.


Измислям си живота и съдбата
и никой нищичко не може да открие,
измислях си и истини в лъжата,
на пук на всичко,на пук на правилата.


Играя с себе си и хората добре,
живея във измислен свят-чудесно,
но трудно ще ми бъде да отричам,
че да бъдеш клоун не е лесно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлита Златкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е,но наистина съвсем мъничко му трябва.Ще стане много хубаво!Не е лесно да си клоун,трудно е.Много!Поздрав!Хенри
    П.П.В последния ред ми хрумва да го няма това "че",а на горния да има тире,но това е само предложение и то от мен,хе.Поздрав пак!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...