Jul 24, 2006, 10:48 AM

без име

  Poetry
784 0 1
Смехът е параван на болката,
усмивката ми е отравящо мълчание,
във погледа ми и държанието-перверзия,
фасадата на възмущение.


Измислям си живота и съдбата
и никой нищичко не може да открие,
измислях си и истини в лъжата,
на пук на всичко,на пук на правилата.


Играя с себе си и хората добре,
живея във измислен свят-чудесно,
но трудно ще ми бъде да отричам,
че да бъдеш клоун не е лесно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлита Златкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е,но наистина съвсем мъничко му трябва.Ще стане много хубаво!Не е лесно да си клоун,трудно е.Много!Поздрав!Хенри
    П.П.В последния ред ми хрумва да го няма това "че",а на горния да има тире,но това е само предложение и то от мен,хе.Поздрав пак!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...