24 июл. 2006 г., 10:48

без име

786 0 1
Смехът е параван на болката,
усмивката ми е отравящо мълчание,
във погледа ми и държанието-перверзия,
фасадата на възмущение.


Измислям си живота и съдбата
и никой нищичко не може да открие,
измислях си и истини в лъжата,
на пук на всичко,на пук на правилата.


Играя с себе си и хората добре,
живея във измислен свят-чудесно,
но трудно ще ми бъде да отричам,
че да бъдеш клоун не е лесно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлита Златкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е,но наистина съвсем мъничко му трябва.Ще стане много хубаво!Не е лесно да си клоун,трудно е.Много!Поздрав!Хенри
    П.П.В последния ред ми хрумва да го няма това "че",а на горния да има тире,но това е само предложение и то от мен,хе.Поздрав пак!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...