11 sept 2011, 11:39

Без име

  Poesía
785 0 0
Да се греши, разправят, е човешко.
Ала веднъж ли само ти сгреши!
И всеки път, след всяка твоя грешка,
веднъж дори не ми се извини.

Обичам те, макар че често бъркаш.
Обичам те такъв, какъвто си.
Защото аз съм твоята съпруга,
а ти мъжът на моите мечти.

Ала сега, заради малка моя грешка
ти сърдиш се и цупиш се, нали?!
Жена съм аз, каквато съм такава.
Със мойте грешки ти ме приеми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....