11 сент. 2011 г., 11:39

Без име

787 0 0
Да се греши, разправят, е човешко.
Ала веднъж ли само ти сгреши!
И всеки път, след всяка твоя грешка,
веднъж дори не ми се извини.

Обичам те, макар че често бъркаш.
Обичам те такъв, какъвто си.
Защото аз съм твоята съпруга,
а ти мъжът на моите мечти.

Ала сега, заради малка моя грешка
ти сърдиш се и цупиш се, нали?!
Жена съм аз, каквато съм такава.
Със мойте грешки ти ме приеми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...