11 сент. 2011 г., 11:39

Без име

790 0 0
Да се греши, разправят, е човешко.
Ала веднъж ли само ти сгреши!
И всеки път, след всяка твоя грешка,
веднъж дори не ми се извини.

Обичам те, макар че често бъркаш.
Обичам те такъв, какъвто си.
Защото аз съм твоята съпруга,
а ти мъжът на моите мечти.

Ала сега, заради малка моя грешка
ти сърдиш се и цупиш се, нали?!
Жена съм аз, каквато съм такава.
Със мойте грешки ти ме приеми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...