Без име

Sep 11, 2011, 11:39 AM

Poetry

503 0 0

Да се греши, разправят, е човешко.
Ала веднъж ли само ти сгреши!
И всеки път, след всяка твоя грешка,
веднъж дори не ми се извини.

Обичам те, макар че често бъркаш.
Обичам те такъв, какъвто си.
Защото аз съм твоята съпруга,
а ти мъжът на моите мечти.

Ала сега, заради малка моя грешка
ти сърдиш се и цупиш се, нали?!
Жена съм аз, каквато съм такава.
Със мойте грешки ти ме приеми.

Без име

Свързани произведения

Comments

Random works