mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
30 ago 2007, 19:13

Без име 

  Poesía
578 0 8

Седя и в нищото се взирам,
уж тук съм, а пък май не съм.
И търся все, но не намирам
на радост простичка вкуса.

Но блесна слънчев лъч в очите,
потрепнах с мигли и видях -
под облак тъмен Слънчо скрит е,
оттам намига ми със смях.

Огледах се - отвред напират
кокичета изпод снега,
под преспи търсят и намират
пътечка жива към света.

Тъй ведро стана ми и топло,
че тези малки семенца
намират сила и се борят
за въздух и за светлина.

В това е радостта навярно -
в надеждата за красота...
Не в нещо сложно, планетарно,
а в две-три стръкчета цветя!

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??