mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
30.08.2007 г., 19:13 ч.

Без име 

  Поезия
586 0 8

Седя и в нищото се взирам,
уж тук съм, а пък май не съм.
И търся все, но не намирам
на радост простичка вкуса.

Но блесна слънчев лъч в очите,
потрепнах с мигли и видях -
под облак тъмен Слънчо скрит е,
оттам намига ми със смях.

Огледах се - отвред напират
кокичета изпод снега,
под преспи търсят и намират
пътечка жива към света.

Тъй ведро стана ми и топло,
че тези малки семенца
намират сила и се борят
за въздух и за светлина.

В това е радостта навярно -
в надеждата за красота...
Не в нещо сложно, планетарно,
а в две-три стръкчета цветя!

© Мария Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??