Без име
Седя и в нищото се взирам,
уж тук съм, а пък май не съм.
И търся все, но не намирам
на радост простичка вкуса.
Но блесна слънчев лъч в очите,
потрепнах с мигли и видях -
под облак тъмен Слънчо скрит е,
оттам намига ми със смях.
Огледах се - отвред напират
кокичета изпод снега,
под преспи търсят и намират
пътечка жива към света.
Тъй ведро стана ми и топло,
че тези малки семенца
намират сила и се борят
за въздух и за светлина.
В това е радостта навярно -
в надеждата за красота...
Не в нещо сложно, планетарно,
а в две-три стръкчета цветя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Борисова Всички права запазени
