7 feb 2009, 23:57

"Без Име"

  Poesía
673 0 1
"Без Име"

Звезди
оглеждащи се в езерата
блестящи камъни
във лунна светлина
очи изпълващи
със блясък тъмнината
сълзи за прошка
поглед за вина
Вятър
разлюлени клони
разпилени хиляди
блястящи цветове
думите се блъскат
ураган от спомени
ме носи безконечно
в различни светове
Нощ
препълнена със сенки
зад всеки ъгъл
скрила страх и самота
любов  потърсих
няма истини
във болката е скрита
с хиляди лица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми допадна
    Интересни "съвпадения" си мисля с нещо, което написах и кръстих по същия начин

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...