Feb 7, 2009, 11:57 PM

"Без Име"

  Poetry
670 0 1
"Без Име"

Звезди
оглеждащи се в езерата
блестящи камъни
във лунна светлина
очи изпълващи
със блясък тъмнината
сълзи за прошка
поглед за вина
Вятър
разлюлени клони
разпилени хиляди
блястящи цветове
думите се блъскат
ураган от спомени
ме носи безконечно
в различни светове
Нощ
препълнена със сенки
зад всеки ъгъл
скрила страх и самота
любов  потърсих
няма истини
във болката е скрита
с хиляди лица

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми допадна
    Интересни "съвпадения" си мисля с нещо, което написах и кръстих по същия начин

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...