14 feb 2008, 16:12

Без имена 

  Poesía
475 0 0
Поглеждаш ме с поглед суров,
денят ти навярно е крив.
Пак започваш с пореден урок
за морала и моите детски мечти.

Да те слушам не искам - не мога...
Знаеш го много добре.
В очите ти виждам тревога
и мислиш си: "Ще разбере".

О, естествено - разбирам
и знам, че за всичко си прав,
но просто не искам да спирам -
това съм АЗ! Това е моят грях.

© Искра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??