14.02.2008 г., 16:12 ч.
Без имена
471
0
0
Поглеждаш ме с поглед суров,
денят ти навярно е крив.
Пак започваш с пореден урок
за морала и моите детски мечти.
Да те слушам не искам - не мога...
Знаеш го много добре.
В очите ти виждам тревога
и мислиш си: "Ще разбере".
О, естествено - разбирам
и знам, че за всичко си прав,
но просто не искам да спирам -
това съм АЗ! Това е моят грях.
денят ти навярно е крив.
Пак започваш с пореден урок
за морала и моите детски мечти.
Да те слушам не искам - не мога...
Знаеш го много добре.
В очите ти виждам тревога
и мислиш си: "Ще разбере".
О, естествено - разбирам
и знам, че за всичко си прав,
но просто не искам да спирам -
това съм АЗ! Това е моят грях.
© Искра Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
