Без имена

14 февр. 2008 г., 16:12

Поэзия

458 0 0

Поглеждаш ме с поглед суров,
денят ти навярно е крив.
Пак започваш с пореден урок
за морала и моите детски мечти.

Да те слушам не искам - не мога...
Знаеш го много добре.
В очите ти виждам тревога
и мислиш си: "Ще разбере".

О, естествено - разбирам
и знам, че за всичко си прав,
но просто не искам да спирам -
това съм АЗ! Това е моят грях.

Без имена

Свързани произведения

Комментарии

Предложения