Без коментар
Отварям очи.
Отдавна е съмнало и слънцето ми
праща слънчева усмивка отвън.
Лежа… Мързеливо се протягам,
мислейки за теб и поредния ни разговор… снощи.
Говорихме дълго и спорихме даже.
Ти казваш, че всичко е просто игра.
Не. Не вярвам на ушите си –
След всички заучени фрази?
След всички премълчани слова и недоизказани мисли,
зеещи като рани върху нас?
Това ти ли си?
Донякъде може би си прав - игра на думи,
но замислял ли си се, как тази игра
се превърна в нещо като… привличане -
и всяка дума накрая - Обичам те!
или Липсваш ми!
И всяка целувка, изпратена уж на майтап.
Струва ми се, проиграваме чувства.
Не мислиш ли?
След всичките уж нищо и никакви трепети…
След всичката безумна суета…
Ще попиташ: Защо?
Потърси отговор между редовете,
защото запазвам правото да съм безразлична,
не от двуличие.
Продължавам да лежа
и защо ли съм се размислила…
Може би за да не сгреша.
А думите валяха! Цяла река.
И аз вървя срещу течението…
Сама.
Със собствените си мисли.
Нося си кръста сама…
Но вече… пречистена, след поредния разговор с теб,
който оставям… без коментар!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
