Отварям очи.
Отдавна е съмнало и слънцето ми
праща слънчева усмивка отвън.
Лежа… Мързеливо се протягам,
мислейки за теб и поредния ни разговор… снощи.
Говорихме дълго и спорихме даже.
Ти казваш, че всичко е просто игра.
Не. Не вярвам на ушите си –
След всички заучени фрази?
След всички премълчани слова и недоизказани мисли,
зеещи като рани върху нас?
Това ти ли си? ...