Без котва... ще остана
В искрите топли
на очите ти богати
намирам тази топлина,
която стопля длани,
липси. Душата ми
в сърце разплакано.
И бавно се стопявам
след тъгата си.
Остатъчна от удари.
Понесла в дните всичко,
всички. Сбогуване.
След буря неочаквана.
Забравата в лицето
пази стари спомени.
Изковани след
изстиващата болка.
Белег от изгубени усмивки,
погребани в една раздяла.
Сега намирам себе си
под твойта сянка.
Закриляш тази част,
оголена през дните.
В която все кърви
безпаметно. Без жалост.
След теб е слънце.
Топло. Есенно.
Избрало, за да свети
във очите ми.
А аз съм тъжен кораб
в твоя пристан.
Без котва. Ще остана...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
