Без котва... ще остана

18.09.2009 г., 12:02 ч.

Поезия

769 0 14

В искрите топли
на очите ти богати
намирам тази топлина,
която стопля длани,
липси. Душата ми
в сърце разплакано.
И бавно се стопявам
след тъгата си.
Остатъчна от удари.
Понесла в дните всичко,
всички. Сбогуване.
След буря неочаквана. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Без котва... ще остана

Искате да прочетете повече?

Предложения