2 jun 2009, 23:53

Без Лице 

  Poesía
1254 1 5
От никого харесван и мразен от мнозина,
да плюят и обиждат е тяхната сила.
А от душа толкова нежна и мила,
се породи злоба непреодолима.
В огледалото отвращение съзирам,
от ярост породена изгарям и умирам.
Ето, червено свети светофара,
давам газ, от мен започва да излиза пара,
в момента на сблъсък, събуждам се във пот облян, събуден от кошмара,
започвам да паля цигара след цигара.
Ето двайста година, брат,
водя битка срещу шибания свят! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Ранчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??