Без Лице
От никого харесван и мразен от мнозина,
да плюят и обиждат е тяхната сила.
А от душа толкова нежна и мила,
се породи злоба непреодолима.
В огледалото отвращение съзирам,
от ярост породена изгарям и умирам.
Ето, червено свети светофара,
давам газ, от мен започва да излиза пара,
в момента на сблъсък, събуждам се във пот облян, събуден от кошмара,
започвам да паля цигара след цигара.
Ето двайста година, брат,
водя битка срещу шибания свят!
Човек без лице, раздвоен на две,
едва ли ме разбираш в момента, братле.
Човек без лице, дори без съзнание,
трябва ли на всички да обръща внимание?
От омраза неизлечима
се роди една нечовешка сила.
Не могат да ме спрат дори стоманени въжета,
раздирам ги на две, като дантелени пердета.
В това, което правя, смисъл не намираш,
може би защото въобще не ме разбираш.
Не мисля пред никой да се доказвам,
к`вото мисля, на момента казвам,
всяко препятствие по пътя си ще смазвам.
Осъзнавам, че няма като Ангел да летя във Рая!
Въпреки това знам кой съм и какво желая!
Човек без лице, раздвоен на две,
едва ли ме разбираш в момента, братле.
Човек без лице, дори без съзнание,
трябва ли на всички да обръща внимание?
© Найден Ранчев All rights reserved.
