Без листа и корени

preziosi (Пр)
21 23

3 ene 2006, 19:49

Poesía

1255 0 2

Вярвам

С цялото си същество...

в теб сега,

когато дори не смея да погледна

в бездната на твоите очи.

Затварях своите и слушах.

Все още слушам.

Помага.

Вярвях, че всичко идва с теб, но не!

Всичко в мен бяга, щом си близо

и няма в мене мисъл,

за да се върне после.

За да пиша, да търся

и поддържам кладата,

където посред зима изгарят сухи думите.

Без теб не мога.

Вярвам с цялото си същество

в теб. Само

твоята омраза мога да обичам

и смърт

от теб жадувам да приема.

Сега...ето-

остави ме без думи съвсем голо дърво.

Без листа и корени.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

preziosi (Пр)

2006-01-04T11:46:04+02:00

Ами с това стихотворение не искам да кажа,че вярвам на някого безусловно.Друга беше идеята.Иначе си абсолютно права за Бог.
няма_смисъл (Радост Вълчева)

2006-01-03T20:37:55+02:00

Не трябва да вярваш на никой и нищо,освен на Бога!Другото е сдух