preziosi (Пр)
21 23
3.01.2006 г., 19:49 ч.

Без листа и корени 

  Поезия
1277 0 2

Вярвам

С цялото си същество...

в теб сега,

когато дори не смея да погледна

в бездната на твоите очи.

Затварях своите и слушах.

Все още слушам.

Помага.

Вярвях, че всичко идва с теб, но не!

Всичко в мен бяга, щом си близо

и няма в мене мисъл,

за да се върне после.

За да пиша, да търся

и поддържам кладата,

където посред зима изгарят сухи думите.

Без теб не мога.

Вярвам с цялото си същество

в теб. Само

твоята омраза мога да обичам

и смърт

от теб жадувам да приема.

Сега...ето-

остави ме без думи съвсем голо дърво.

Без листа и корени.

© Пр Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами с това стихотворение не искам да кажа,че вярвам на някого безусловно.Друга беше идеята.Иначе си абсолютно права за Бог.
  • Не трябва да вярваш на никой и нищо,освен на Бога!Другото е сдух
Предложения
: ??:??