15 may 2022, 21:16

Без любов 

  Poesía » Filosófica
222 1 4

Живот без любов

     е най-тежкият мрак пред разсъмване.

Ослепяла губя представа

за цветовете на чувствата.

 Да се правя,че виждам е опасно изкуство.

 Роят се метаморфози от надежда.

  Под хоризонта от черни дупки

  миговете ми чела свеждат.

Без любов съм 

 първообраз на Вселена,

оцеляла секвоя и развенчан Бог

 Денем съм арктически ледена и смалена.

Нощем сънувам мръзнещи сънища с неразгадан епилог.

Дъхът ми  обречен на последно дихание

преждевремено ражда

 недоносена радост

от измамните ми желания.

Докато веднъж моето Аз ми

каза:”Любовта не идва сама.

 Тя се твори.

Пусни я с духа ти да се слее.

  Бъди самодостатъчна и живей!”

 

 

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??