15.05.2022 г., 21:16 ч.

Без любов 

  Поезия » Философска
216 1 4

Живот без любов

     е най-тежкият мрак пред разсъмване.

Ослепяла губя представа

за цветовете на чувствата.

 Да се правя,че виждам е опасно изкуство.

 Роят се метаморфози от надежда.

  Под хоризонта от черни дупки

  миговете ми чела свеждат.

Без любов съм 

 първообраз на Вселена,

оцеляла секвоя и развенчан Бог

 Денем съм арктически ледена и смалена.

Нощем сънувам мръзнещи сънища с неразгадан епилог.

Дъхът ми  обречен на последно дихание

преждевремено ражда

 недоносена радост

от измамните ми желания.

Докато веднъж моето Аз ми

каза:”Любовта не идва сама.

 Тя се твори.

Пусни я с духа ти да се слее.

  Бъди самодостатъчна и живей!”

 

 

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??