8 mar 2012, 20:03

Без маска 

  Poesía » De amor
748 0 2

Без маска

 

С нестихващия вятър летя,

към теб безнадеждно се стремя,

ти си порив и мечта всевишна,

но аз съм твърде лоша и различна.

 

В живота си съм всякаква -

този театър само ме разплаква,

а маските лицето ми изгарят

и умело сълзите ми прикриват.

 

Трябва да играя роли мимолетни,

губя същността си в разни героини,

обърквам се и душата си разбивам,

вече коя съм - не знам и не разбирам.

 

Любов моя, истински първична,

вятърът пред теб ме разпиля,

събирам си душата натрошена,

да заприличам искам на жена.

 

Погледни ме, ако можеш - прецени!

Коя съм, каква съм, от къде долетях?!

Защо съм от парчета сътворена

и сърце имам ли?- Защото съм ранена.

 

Свалям маските една по една,

от очите ми се отронва сълза.

Моля те, подскажи ми и ти сърце!

Любов, виж истинското ми лице!

 

© Ирена Дочева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Очаквам повече от теб, земляче. Още трябва да наблегнеш при извайването на образите и оформянето на творбата, за да звучи по-завладяващо.
  • Идеята е хубава,за сметка на изпълнението...
Propuestas
: ??:??