Без маска

Mar 8, 2012, 8:03 PM

Poetry » Love

728 0 2

Без маска

С нестихващия вятър летя,

към теб безнадеждно се стремя,

ти си порив и мечта всевишна,

но аз съм твърде лоша и различна.

В живота си съм всякаква -

този театър само ме разплаква,

а маските лицето ми изгарят

и умело сълзите ми прикриват.

Трябва да играя роли мимолетни,

губя същността си в разни героини,

обърквам се и душата си разбивам,

вече коя съм - не знам и не разбирам.

Любов моя, истински първична,

вятърът пред теб ме разпиля,

събирам си душата натрошена,

да заприличам искам на жена.

Погледни ме, ако можеш - прецени!

Коя съм, каква съм, от къде долетях?!

Защо съм от парчета сътворена

и сърце имам ли?- Защото съм ранена.

Свалям маските една по една,

от очите ми се отронва сълза.

Моля те, подскажи ми и ти сърце!

Любов, виж истинското ми лице!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Barona38 (Ивайло Терзийски)

2012-03-09T18:03:50+02:00

Очаквам повече от теб, земляче. Още трябва да наблегнеш при извайването на образите и оформянето на творбата, за да звучи по-завладяващо.
anubhis (Ивелина Димитрова)

2012-03-08T22:41:40+02:00

Идеята е хубава,за сметка на изпълнението...