Без маска
Без маска
С нестихващия вятър летя,
към теб безнадеждно се стремя,
ти си порив и мечта всевишна,
но аз съм твърде лоша и различна.
В живота си съм всякаква -
този театър само ме разплаква,
а маските лицето ми изгарят
и умело сълзите ми прикриват.
Трябва да играя роли мимолетни,
губя същността си в разни героини,
обърквам се и душата си разбивам,
вече коя съм - не знам и не разбирам.
Любов моя, истински първична,
вятърът пред теб ме разпиля,
събирам си душата натрошена,
да заприличам искам на жена.
Погледни ме, ако можеш - прецени!
Коя съм, каква съм, от къде долетях?!
Защо съм от парчета сътворена
и сърце имам ли?- Защото съм ранена.
Свалям маските една по една,
от очите ми се отронва сълза.
Моля те, подскажи ми и ти сърце!
Любов, виж истинското ми лице!
© Ирена Дочева All rights reserved.
