14 jul 2008, 10:28

Без мечта...

  Poesía » Otra
647 0 0

Капки, сипещи се

върху вече увехнало цвете .

Солени сълзи, идващи

от две измъчени очи.

Две очи, които загубиха

своята светлина.

Мрак, студ , самота и омраза

излъчваха те сега.

Още миг и слънцето

ще огрее това лице.

Но сърцето няма да го види,

то вече  се е потопило

в своята мъка ,

мъчещо се да я забрави.

Тъмна стая,  без прозорец и врата,

само една дупчица, колкото карфица.

Малка, тя светлина  пускаше в това сърце,

лъч спомен.

Спомен за изгубена мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...