4 ago 2009, 1:13

Без мен

  Poesía » Otra
752 0 4

Ще те измъчва спомен осквернен,

ще го пращам нощем, щом заспиш...

От кошмари ще се будиш изпотен,

от сърцето всяка вечер ще кървиш!

 

Сутрин слънцето ще те изгаря

още с първите лъчи.

Раната отново и отново ще отваря,

докато не останеш накрая без очи!

 

И луната даже пак за мен ще грее,

ще рисува моя образ окрилен.

Ще гледа от високо и без милост ще се смее,

как така останал си без мен?!

 

А звездите на едно ще се събират

и ще питат теб със твоя глас -

защо живееш като вътрешно умираш,

за какво мечтаеш и къде съм аз?!...

 

П.П: Посвещавам го на Пивчо с пожеланея за повече късмет в любовта! :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...