Без мен
Ще те измъчва спомен осквернен,
ще го пращам нощем, щом заспиш...
От кошмари ще се будиш изпотен,
от сърцето всяка вечер ще кървиш!
Сутрин слънцето ще те изгаря
още с първите лъчи.
Раната отново и отново ще отваря,
докато не останеш накрая без очи!
И луната даже пак за мен ще грее,
ще рисува моя образ окрилен.
Ще гледа от високо и без милост ще се смее,
как така останал си без мен?!
А звездите на едно ще се събират
и ще питат теб със твоя глас -
защо живееш като вътрешно умираш,
за какво мечтаеш и къде съм аз?!...
П.П: Посвещавам го на Пивчо с пожеланея за повече късмет в любовта! :)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислава Танева Todos los derechos reservados
Невероятен стих..