Без мен
Ще те измъчва спомен осквернен,
ще го пращам нощем, щом заспиш...
От кошмари ще се будиш изпотен,
от сърцето всяка вечер ще кървиш!
Сутрин слънцето ще те изгаря
още с първите лъчи.
Раната отново и отново ще отваря,
докато не останеш накрая без очи!
И луната даже пак за мен ще грее,
ще рисува моя образ окрилен.
Ще гледа от високо и без милост ще се смее,
как така останал си без мен?!
А звездите на едно ще се събират
и ще питат теб със твоя глас -
защо живееш като вътрешно умираш,
за какво мечтаеш и къде съм аз?!...
П.П: Посвещавам го на Пивчо с пожеланея за повече късмет в любовта! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
Невероятен стих.. 
