Aug 4, 2009, 1:13 AM

Без мен

  Poetry » Other
751 0 4

Ще те измъчва спомен осквернен,

ще го пращам нощем, щом заспиш...

От кошмари ще се будиш изпотен,

от сърцето всяка вечер ще кървиш!

 

Сутрин слънцето ще те изгаря

още с първите лъчи.

Раната отново и отново ще отваря,

докато не останеш накрая без очи!

 

И луната даже пак за мен ще грее,

ще рисува моя образ окрилен.

Ще гледа от високо и без милост ще се смее,

как така останал си без мен?!

 

А звездите на едно ще се събират

и ще питат теб със твоя глас -

защо живееш като вътрешно умираш,

за какво мечтаеш и къде съм аз?!...

 

П.П: Посвещавам го на Пивчо с пожеланея за повече късмет в любовта! :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...