Ще те измъчва спомен осквернен,
ще го пращам нощем, щом заспиш...
От кошмари ще се будиш изпотен,
от сърцето всяка вечер ще кървиш!
Сутрин слънцето ще те изгаря
още с първите лъчи.
Раната отново и отново ще отваря,
докато не останеш накрая без очи!
И луната даже пак за мен ще грее,
ще рисува моя образ окрилен.
Ще гледа от високо и без милост ще се смее,
как така останал си без мен?! ...