Aug 4, 2009, 1:13 AM

Без мен 

  Poetry » Other
555 0 4

Ще те измъчва спомен осквернен,

ще го пращам нощем, щом заспиш...

От кошмари ще се будиш изпотен,

от сърцето всяка вечер ще кървиш!

 

Сутрин слънцето ще те изгаря

още с първите лъчи.

Раната отново и отново ще отваря,

докато не останеш накрая без очи!

 

И луната даже пак за мен ще грее,

ще рисува моя образ окрилен.

Ще гледа от високо и без милост ще се смее,

как така останал си без мен?!

 

А звездите на едно ще се събират

и ще питат теб със твоя глас -

защо живееш като вътрешно умираш,

за какво мечтаеш и къде съм аз?!...

 

П.П: Посвещавам го на Пивчо с пожеланея за повече късмет в любовта! :)

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??