7 dic 2007, 7:49

Без мен

1.2K 0 3

Ти ли бе този,

който неканен в сърцето ми влезе?
Ти ли бе този,

който открадна цвета на живота ми?
Ти ли бе този,

когото толкова време отчаяно молих.

Може би, но вече не си.

От днес ти си просто бездомен спомен,

от мойта душа без милост прогонен.

От днес ти си просто

бяло петно в паметта ми.

Ти вече си никой,

просто странник без име.

Без мен сам ти остана,

без мен ти си просто

бледа сянка на себе си.

Без мен ти дори не живееш

Свиквай -

от днес и завинаги ти без мен ще вървиш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...