Dec 7, 2007, 7:49 AM

Без мен

  Poetry » Love
1.2K 0 3

Ти ли бе този,

който неканен в сърцето ми влезе?
Ти ли бе този,

който открадна цвета на живота ми?
Ти ли бе този,

когото толкова време отчаяно молих.

Може би, но вече не си.

От днес ти си просто бездомен спомен,

от мойта душа без милост прогонен.

От днес ти си просто

бяло петно в паметта ми.

Ти вече си никой,

просто странник без име.

Без мен сам ти остана,

без мен ти си просто

бледа сянка на себе си.

Без мен ти дори не живееш

Свиквай -

от днес и завинаги ти без мен ще вървиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...