Dec 7, 2007, 7:49 AM

Без мен

  Poetry » Love
1.2K 0 3

Ти ли бе този,

който неканен в сърцето ми влезе?
Ти ли бе този,

който открадна цвета на живота ми?
Ти ли бе този,

когото толкова време отчаяно молих.

Може би, но вече не си.

От днес ти си просто бездомен спомен,

от мойта душа без милост прогонен.

От днес ти си просто

бяло петно в паметта ми.

Ти вече си никой,

просто странник без име.

Без мен сам ти остана,

без мен ти си просто

бледа сянка на себе си.

Без мен ти дори не живееш

Свиквай -

от днес и завинаги ти без мен ще вървиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...