Така ми се иска да ида

на онзи свещен небосвод.

Където водата е бяла

и има вкуса на кокос.

Навярно там някой ме чака,

приготвил в шепа слова.

За мене ще бъде утеха,

че няма да бъда сама!

Подаръкът, скътан за мене

Навярно е  дивна шега.

С нея ще бъдем в мрака.

На мен  ми отива с мечта!

Подреждам си старите дрехи,

че земният път ми тежи.

А хората малко превзети

ще сложат портрет да лежи.

Ще ида да видя децата.

От утре остават сами.

Какво да им кажа за сбогом.

Нали заминавам в зори!

Оставям ви наследство:

майчината обич и мъничко пари...

А стане ли студено,

написала съм стихче, в което

огън все гори.

Искрица ще ви трябва,

огнището да запламти!!! мама