13 мая 2014 г., 21:39  

Без мене

546 0 0

Така ми се иска да ида

на онзи свещен небосвод.

Където водата е бяла

и има вкуса на кокос.

 

Навярно там някой ме чака,

приготвил в шепа слова.

За мене ще бъде утеха,

че няма да бъда сама!

 

Подаръкът, скътан за мене

Навярно е  дивна шега.

С нея ще бъдем в мрака.

На мен  ми отива с мечта!

 

Подреждам си старите дрехи,

че земният път ми тежи.

А хората малко превзети

ще сложат портрет да лежи.

 

Ще ида да видя децата.

От утре остават сами.

Какво да им кажа за сбогом.

Нали заминавам в зори!

 

Оставям ви наследство:

майчината обич и мъничко пари...

А стане ли студено,

написала съм стихче, в което

огън все гори.

Искрица ще ви трябва,

огнището да запламти!!! мама

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...