Така ми се иска да ида
на онзи свещен небосвод.
Където водата е бяла
и има вкуса на кокос.
Навярно там някой ме чака,
приготвил в шепа слова.
За мене ще бъде утеха,
че няма да бъда сама!
Подаръкът, скътан за мене
Навярно е дивна шега.
С нея ще бъдем в мрака.
На мен ми отива с мечта!
Подреждам си старите дрехи,
че земният път ми тежи.
А хората малко превзети
ще сложат портрет да лежи.
Ще ида да видя децата.
От утре остават сами.
Какво да им кажа за сбогом.
Нали заминавам в зори!
Оставям ви наследство:
майчината обич и мъничко пари...
А стане ли студено,
написала съм стихче, в което
огън все гори.
Искрица ще ви трябва,
огнището да запламти!!! мама
© Мария Николова Все права защищены