face04 (Таня Кирилова)
163 3746
18 feb 2008, 14:19

Без милост 

  Poesía
634 0 16

                                          Без милост

Защо без милост ти криле отсичаш?

Не ти ли стига, че ме имаш?

Родена съм във тебе да се вричам,

но със спомен други мисли да обличам.

Видях очи, видях ръце

и глас със страст да ми говорят.

И като във приказка добра,

вече знаех, че не съм сама.

През сто земи аз твоя бях.

И всичките слънца в усмивка разпилях.

А ти звезди ми подари,

които в нощите да светят

с твоите добри очи.

Прости ми, че не мога да забравя.

Копнежът ми е жив и още в мен гори.

А чувам само шепот от луна огряна,

която ме прегръща и напомня,

че няма надежда отново да сме двама.

 

Таня Кирилова

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??