Без милост
Без милост
Защо без милост ти криле отсичаш?
Не ти ли стига, че ме имаш?
Родена съм във тебе да се вричам,
но със спомен други мисли да обличам.
Видях очи, видях ръце
и глас със страст да ми говорят.
И като във приказка добра,
вече знаех, че не съм сама.
През сто земи аз твоя бях.
И всичките слънца в усмивка разпилях.
А ти звезди ми подари,
които в нощите да светят
с твоите добри очи.
Прости ми, че не мога да забравя.
Копнежът ми е жив и още в мен гори.
А чувам само шепот от луна огряна,
която ме прегръща и напомня,
че няма надежда отново да сме двама.
Таня Кирилова
© Таня Кирилова All rights reserved.
