Без милост
Е, добре, мое мило момче, не звъниш и не пишеш,
и не влизаш по никакъв начин във моя живот,
а на мене навсякъде вече на теб ми мирише
и е труден, безкраен и скучен поредния ден.
Все така ли ще бъде между нас тази обич тревожна,
ще измъчваш нещастното, глупаво, женско сърце,
ще звъниш посред нощ, зареден със въпроси безбройни,
ще нахлуваш със утрото млад и нахално-зелен.
За да правиш любов, някак жадно от мен ще отпиваш,
ще потъваш в прегръдките топли на нежна жена,
но това ще те стряска и трудно очите ще криеш,
да не видя издайната, лепкава, мъжка сълза.
Без да кажеш и дума ще хвръкнеш от мойта постеля,
младостта ще те вика навън и от мен ще краде
всяка тайна и грешна, единствено моя минута,
за да помня, че все пак животът без милост тече.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados
