Без милост за приятелите стари
***
По здрач извая парцаливия си враг
и с ноктите орлови заора в небето...
С прокажен крясък срина птиците по мрак:
димящи помени пося навред в полето...
Наметна галилейска мантия лъжовна.
Хорал запя блажен със черен плам
и гордо утеши се с тишина вековна:
забрави от доволство, че остана сам...
Душа сроди с вселенските кошмари:
заложник на живота, господар и роб...
Отвори пропаст за приятелите стари –
завлече ги без милост в зейналия гроб!
© Плами Todos los derechos reservados